В литературно интерпретативното съчинение авторът излага личното си тълкуване на определен литературен текст. В основата на този вид съчинение е личната читателска интерпретация на литературното произведение. Обикновено темата на съчинението се съдържа във формулировката на заглавието. По тази причина трябва внимателно да се обмисли заглавието и да се вникне в неговата същност. То може да насочва към проблем, свързан със: събитие или събития от сюжета на литературната творба; образа на литературен герой или образите на група герои;преживяванията на литературните герои; взаимоотношения между герои от творбата; нравствен проблем, заложен в произведението и т.н. Съчинението трябва да включва следните структурни елементи: – Основна теза (основно твърдение) във връзка с темата, поставената в заглавието; – Подтези (микротези) – твърдения, които изразяват идеи, произтичащи от главната теза. Подтезите разгръщат основната теза. – Аргументи (доказателства, доводи) – съждения и примери, с които се обосновават изказаните твърдения. Примерите могат да бъдат художествени факти, елементи от съдържанието на текста. Представят се чрез преразказ, чрез цитат или перифраза.
– Увод – кратък и целенасочен. Може да представя подходяща за темата информация, оценка, главната теза. -Изложение – представя тезата и подтезите с убедителни доводи. – Заключение – обобщаващ извод във връзка с поставената тема и главната теза. Препоръчително е да се изготви план, преди да се премине към изработване на съчинението. |